В галоп с конете алести
С пръсти възлести, от плетката на дните,
пусни юздите на конете - в мен да тичат,
с копита да разрошат мислите ми спитени
и да танцуват върху бялата ми кожа, сричаща
все твойто име. От влажните им ноздри,
дъх на мандрагора да ме залюлее,
и в сънищата ми да се завърнат розите.
Дори Природата от яд да полудее,
щом с пръсти възлести погалиш ме,
събуждайки тайфуни с дива сила,
тогава ще препусна във галоп с конете алести
и, знам - поне за миг ще бъда жива.
© Даниела All rights reserved.
