Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
14 abr 2018, 23:37

В главата ми жужат пчели

4.8K 46 48

Узряха тишините ми. Презряха.

Изсъхнаха стеблата им до корен,

че все във грешния сезон цъфтяха

и затова останаха безплодни.

 

Подреждах ги. Наричах ги по име.

И чаках да се сбъднат като сънища.

Намразих пролет, лято, есен, зима,

а тишините все жадуват пътища.

 

И думички - пчели да ги помилват.

Стаените надежди да опрашат,

че безнадеждно тихото горчиво е

като утайка подир вино в чаша...

 

Сезоните ръцете си измиха...

Сърдити ветрове мъглите влачат.

В сърцето ми гнезди умора тиха.

В главата ми жужат пчели. И плачат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0