Узряха тишините ми. Презряха.
Изсъхнаха стеблата им до корен,
че все във грешния сезон цъфтяха
и затова останаха безплодни.
Подреждах ги. Наричах ги по име.
И чаках да се сбъднат като сънища.
Намразих пролет, лято, есен, зима,
а тишините все жадуват пътища.
И думички - пчели да ги помилват.
Стаените надежди да опрашат,
че безнадеждно тихото горчиво е
като утайка подир вино в чаша... ...