В главата ми жужат пчели
Узряха тишините ми. Презряха.
Изсъхнаха стеблата им до корен,
че все във грешния сезон цъфтяха
и затова останаха безплодни.
Подреждах ги. Наричах ги по име.
И чаках да се сбъднат като сънища.
Намразих пролет, лято, есен, зима,
а тишините все жадуват пътища.
И думички - пчели да ги помилват.
Стаените надежди да опрашат,
че безнадеждно тихото горчиво е
като утайка подир вино в чаша...
Сезоните ръцете си измиха...
Сърдити ветрове мъглите влачат.
В сърцето ми гнезди умора тиха.
В главата ми жужат пчели. И плачат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
