7 jun 2009, 17:37

В глътка от китара 

  Poesía
666 0 1
Напразни мечти и безсрамни копнежи,
пламъкът трябва да бъде спрян.
И хаосът, който подреден не ще бъде,
е някъде звездно разпилян, разпилян.
В глътка от китара
се дави една душа.
Морето е вечно бурно,
бунтува се, бие се срещу света.
Стоновете няма кой да чуе.
Ти вечно в ъгъла ще плачеш,
защото мама е на работа.
Сърцето е двукамерно, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??