Jun 7, 2009, 5:37 PM

В глътка от китара 

  Poetry
686 0 1
Напразни мечти и безсрамни копнежи,
пламъкът трябва да бъде спрян.
И хаосът, който подреден не ще бъде,
е някъде звездно разпилян, разпилян.
В глътка от китара
се дави една душа.
Морето е вечно бурно,
бунтува се, бие се срещу света.
Стоновете няма кой да чуе.
Ти вечно в ъгъла ще плачеш,
защото мама е на работа.
Сърцето е двукамерно, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня All rights reserved.

Random works
: ??:??