В глътка от китара

Напразни мечти и безсрамни копнежи,

пламъкът трябва да бъде спрян.

И хаосът, който подреден не ще бъде,

е някъде звездно разпилян, разпилян.

В глътка от китара

се дави една душа.

Морето е вечно бурно,

бунтува се, бие се срещу света.

Стоновете няма кой да чуе.

Ти вечно в ъгъла ще плачеш,

защото мама е на работа.

Сърцето е двукамерно,

но цяло.

Понякога го чувстваш на парчета.

Това, детето ми голямо, е вината,

вината без утеха.

И както Шекспир – мъдрецът е казал,

че ний сме актьори в тоз театрален живот,

ти повдигни похлупака и виж,

че няма нищо съществено на този свят,

освен ти, твоето лице и грях.

Затова не хвърляй вината на други,

премълчи злата умисъл в теб.

И китарата звучно, съзвездно вземи ти,

за да чуеш света, а и той теб.