30 may 2011, 0:14

В годината на заека

  Poesía » Otra
985 0 23

В годината на заека 

В годината на заека,
щом чувствата 
заспят, 
не се сближавай с болката
и с дупките на мишия ù свят.

Повикай своя вятър
прашинките живот да подреди. 
Не се гневи на ничий разум -
тя - истината - не вреди. 

В годината на заека
страхът не е проблем -
не ще убие слон
и няма да изтръгне абанос,

но пак ще свири радостта
в дома на стария въпрос.

Ще се събуди планината.
ще изпищи, че стаята е клетка.

Ще надживее песента
росата в тревната жилетка.

В годината на заека
очите червенеят.
Белее овчата им кожа,
а хищниците жално блеят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....