yogimax (Василена Т)
149 1056
2 oct 2008, 14:03

В гората 

  Poesía » De amor
1416 0 7
В гората ветрецът довея покой,
през вейките лунният диск се провря.
Пред мене застана, приятелю мой,
и пулсът ми в кротко очакване спря.

Протягам ръка и ти сядаш до мен,
погалваш ме с топла и ласкава длан.
Защо ли ме гледаш  със поглед смутен?
Аз искам да бъдеш спокоен, засмян.

От изток ще блесне пак новият ден.
Виж - гаснат звездите и мрака лети.
За радост и обич човек е роден,
когато до него приятел седи!

© Василена Т Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??