yogimax (Василена Т)
149 1056
2.10.2008 г., 14:03 ч.

В гората 

  Поезия » Любовна
1403 0 7
В гората ветрецът довея покой,
през вейките лунният диск се провря.
Пред мене застана, приятелю мой,
и пулсът ми в кротко очакване спря.

Протягам ръка и ти сядаш до мен,
погалваш ме с топла и ласкава длан.
Защо ли ме гледаш  със поглед смутен?
Аз искам да бъдеш спокоен, засмян.

От изток ще блесне пак новият ден.
Виж - гаснат звездите и мрака лети.
За радост и обич човек е роден,
когато до него приятел седи!

© Василена Т Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??