23 jul 2015, 23:02

В гората

533 0 0

В гората

Дойдох и аз в гората дива...
А Пролетта край мен цъфти!
В небето синева красива
край слънцето се настани.

А малко облаче бухлато
е с четката  като Рембранд...
В шубрака пее птиче ято -
възторгът птичи е голям!

И аз съм птичка волнокрила,
готов съм днес да полетя.
Във мен напира страшна  сила,
да литна сам и да не спра!

И искам всички да прегърна,
от светли чувства окрилен,
на  тая Пролет да отвърна,
която се загнезди в мен!
     1999 г. София


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...