23.07.2015 г., 23:02

В гората

532 0 0

В гората

Дойдох и аз в гората дива...
А Пролетта край мен цъфти!
В небето синева красива
край слънцето се настани.

А малко облаче бухлато
е с четката  като Рембранд...
В шубрака пее птиче ято -
възторгът птичи е голям!

И аз съм птичка волнокрила,
готов съм днес да полетя.
Във мен напира страшна  сила,
да литна сам и да не спра!

И искам всички да прегърна,
от светли чувства окрилен,
на  тая Пролет да отвърна,
която се загнезди в мен!
     1999 г. София


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...