Дойдох и аз в гората дива...
А Пролетта край мен цъфти!
В небето синева красива
край слънцето се настани.
А малко облаче бухлато
е с четката като Рембранд...
В шубрака пее птиче ято -
възторгът птичи е голям!
И аз съм птичка волнокрила,
готов съм днес да полетя.
Във мен напира страшна сила,
да литна сам и да не спра!
И искам всички да прегърна,
от светли чувства окрилен,
на тая Пролет да отвърна,
която се загнезди в мен!
1999 г. София
© Христо Славов Всички права запазени