Jul 23, 2015, 11:02 PM

В гората

530 0 0

В гората

Дойдох и аз в гората дива...
А Пролетта край мен цъфти!
В небето синева красива
край слънцето се настани.

А малко облаче бухлато
е с четката  като Рембранд...
В шубрака пее птиче ято -
възторгът птичи е голям!

И аз съм птичка волнокрила,
готов съм днес да полетя.
Във мен напира страшна  сила,
да литна сам и да не спра!

И искам всички да прегърна,
от светли чувства окрилен,
на  тая Пролет да отвърна,
която се загнезди в мен!
     1999 г. София


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...