29 jun 2007, 14:17

в гроб на любовта!

  Poesía
867 0 2
Положи ме, мили, в гроб на любовта,
че във нейна жертва се отдавам на смъртта,
положи ме, забрави ме ти и бъди щастлив,
дано щом мен ме няма, светът да стане по-красив!

Във земята черна, мили, ти ме зарови
и червени рози над главата ми сложи,
червени да са розите във символ на кръвта,
която аз принасям в жертва на любовта.

Защото аз без обич пак ще умра,
защото това била е моята съдба,
да откупя трябва аз грешките на света
и за това да платя висока цена.

Погреби ме, мили, за мене не плачи,
а вместо това любовта ти съживи,
и със друга я изживей, по-добра от мен,
зная, ще я срещнеш някой хубав ден.

Хайде, мили мой, за мене не плачи,
а по сетния ми път ти ме изпрати,
Знам, че ме обичаш, обичам те и аз,
но без жива обич е невъзможно нищо между нас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...