29 jun 2007, 14:17

в гроб на любовта!

  Poesía
861 0 2
Положи ме, мили, в гроб на любовта,
че във нейна жертва се отдавам на смъртта,
положи ме, забрави ме ти и бъди щастлив,
дано щом мен ме няма, светът да стане по-красив!

Във земята черна, мили, ти ме зарови
и червени рози над главата ми сложи,
червени да са розите във символ на кръвта,
която аз принасям в жертва на любовта.

Защото аз без обич пак ще умра,
защото това била е моята съдба,
да откупя трябва аз грешките на света
и за това да платя висока цена.

Погреби ме, мили, за мене не плачи,
а вместо това любовта ти съживи,
и със друга я изживей, по-добра от мен,
зная, ще я срещнеш някой хубав ден.

Хайде, мили мой, за мене не плачи,
а по сетния ми път ти ме изпрати,
Знам, че ме обичаш, обичам те и аз,
но без жива обич е невъзможно нищо между нас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....