Положи ме, мили, в гроб на любовта, че във нейна жертва се отдавам на смъртта, положи ме, забрави ме ти и бъди щастлив, дано щом мен ме няма, светът да стане по-красив! Във земята черна, мили, ти ме зарови и червени рози над главата ми сложи, червени да са розите във символ на кръвта, която аз принасям в жертва на любовта. Защото аз без обич пак ще умра, защото това била е моята съдба, да откупя трябва аз грешките на света и за това да платя висока цена. Погреби ме, мили, за мене не плачи, а вместо това любовта ти съживи, и със друга я изживей, по-добра от мен, зная, ще я срещнеш някой хубав ден. Хайде, мили мой, за мене не плачи, а по сетния ми път ти ме изпрати, Знам, че ме обичаш, обичам те и аз, но без жива обич е невъзможно нищо между нас. |
© Марияна Димитрова Все права защищены