Jun 29, 2007, 2:17 PM

в гроб на любовта!

  Poetry
868 0 2
Положи ме, мили, в гроб на любовта,
че във нейна жертва се отдавам на смъртта,
положи ме, забрави ме ти и бъди щастлив,
дано щом мен ме няма, светът да стане по-красив!

Във земята черна, мили, ти ме зарови
и червени рози над главата ми сложи,
червени да са розите във символ на кръвта,
която аз принасям в жертва на любовта.

Защото аз без обич пак ще умра,
защото това била е моята съдба,
да откупя трябва аз грешките на света
и за това да платя висока цена.

Погреби ме, мили, за мене не плачи,
а вместо това любовта ти съживи,
и със друга я изживей, по-добра от мен,
зная, ще я срещнеш някой хубав ден.

Хайде, мили мой, за мене не плачи,
а по сетния ми път ти ме изпрати,
Знам, че ме обичаш, обичам те и аз,
но без жива обич е невъзможно нищо между нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....