1 feb 2011, 12:13

В жертва е принесено сърцето ми... 

  Poesía
443 0 2

 

В жертва е принесено сърцето ми,
на огнени стрели ухае -
но измръзнало е там, където ти
докосвал си го с топли длани.


И стъпка, и прониза, и раздроби го -
парченцата във въздуха разпръсна.
Единствен ти гасиш във мене огъня...
Насън ще те целувам и прегръщам!
Самодивски ще присядам до главата ти, 
щом мислите ти плахо ме повикат.
Ще изчезвам мигом, заедно със здрача, скрит
във пазвата на слънчевия писък.


И гния, и горя, и лед аз ставам!
Порастват, ето ги - нов чифт крила...
Навярно с тях аз трябва да избягам,
там, където ти си намечтан...

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??