В жертва е принесено сърцето ми...
В жертва е принесено сърцето ми,
на огнени стрели ухае -
но измръзнало е там, където ти
докосвал си го с топли длани.
И стъпка, и прониза, и раздроби го -
парченцата във въздуха разпръсна.
Единствен ти гасиш във мене огъня...
Насън ще те целувам и прегръщам!
Самодивски ще присядам до главата ти,
щом мислите ти плахо ме повикат.
Ще изчезвам мигом, заедно със здрача, скрит
във пазвата на слънчевия писък.
И гния, и горя, и лед аз ставам!
Порастват, ето ги - нов чифт крила...
Навярно с тях аз трябва да избягам,
там, където ти си намечтан...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
