В жертва е принесено сърцето ми...
В жертва е принесено сърцето ми,
на огнени стрели ухае -
но измръзнало е там, където ти
докосвал си го с топли длани.
И стъпка, и прониза, и раздроби го -
парченцата във въздуха разпръсна.
Единствен ти гасиш във мене огъня...
Насън ще те целувам и прегръщам!
Самодивски ще присядам до главата ти,
щом мислите ти плахо ме повикат.
Ще изчезвам мигом, заедно със здрача, скрит
във пазвата на слънчевия писък.
И гния, и горя, и лед аз ставам!
Порастват, ето ги - нов чифт крила...
Навярно с тях аз трябва да избягам,
там, където ти си намечтан...
© Цвет All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви!
-
Вълнуващо. Определено умееш да внушаваш.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
