24 sept 2010, 20:16

В живота няма чест

  Poesía
1.1K 0 1

Малко момиче, от мрака погълнато ,
държи молив и пише нещо несбъднато.
Съня и реалното в ума ù се сливат.
Защо всички хора със омраза я обливат?
Сълзите в очите ù бавно изстиват,
но близките до нея бързо си отиват.
... А не може да ги спре, не ù остават сили.

Фалшиви приятели много хора са били...
"Мога да се доверя, те са адски мили! " -
така си каза тя и после съжали!
Ала дали... те също съжаляват,
дали когато си тръгнат - пак сами остават?
... А може би тъгата в тях натежава,
но няма го приятеля, който да ги утешава!
И отново се връщат в изходна позиция -
сърцето на парчета, а в главата опозиция.
Колелото на живота завъртат отново,
с надеждата да открият нещо ново...
Светът е необятен, въпроси много има...
Ама жалкият живот всичко ти взима!
Дори да си беден, дори да си богат -
накрая пак умираш измъчен и сакат.

Нищо няма смисъл!... Съществуваш на теория...

Пистолет в слепоочието и вече си история!

 

  Никой ли не вижда? Никой ли не чува?

Никой ли не знае как се преструва?!

Не споделя, защото никой не я слуша

и накрая от вас дойде ù до гуша!

 

Обаче малкото момиче продъжава да мечтае.

Да живееш е ужасно и тя това го знае.

Отправя поглед към нощното небе,

от луната е огрято нейното лице...

Спомените тъжни вече избледняват,

но проблемите не се изясняват.

Тихи стъпки... някой чука на вратата...

Детето отваря и вижда съдбата.

Неуверено я хваща за ръката

и плахо пристъпват към светлината...

И тогава вижда същината на нещата,

вижда, че всички се лутат в нищетата -

в този момент тя осъзнава,

че в лицето на смъртта - страха припознава

и изведнъж напрежението олекна -

в тишината писъкът отекна.

Освободи душата си от вечния страх,

колебаниято се превърна в прах.

Решителната тръпка появи се у нея...

без страх да отиде при "черната фея".

Силен натиск - кръв опръска тапетите,

тук вече не са нужни епитетите.

Вече е свободна, духът ù се рее...

за нея дори и звезда ще изгрее!

Като пътници съдбата всеки ден ни таксува...

Аз видях цената на живота през нейните очи и

реших, че НЕ СИ СТРУВА!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Нищо няма смисъл!... Съществуваш на теория...

    Пистолет в слепоочието и вече си история!"


    "Аз видях цената на живота през нейните очи и

    реших, че НЕ СИ СТРУВА!!!"


    И правилен извод!Поздравления за мъдростта на лирическата.




Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...