Малко момиче, от мрака погълнато ,
държи молив и пише нещо несбъднато.
Съня и реалното в ума ù се сливат.
Защо всички хора със омраза я обливат?
Сълзите в очите ù бавно изстиват,
но близките до нея бързо си отиват.
... А не може да ги спре, не ù остават сили.
Фалшиви приятели много хора са били...
"Мога да се доверя, те са адски мили! " -
така си каза тя и после съжали!
Ала дали... те също съжаляват,
дали когато си тръгнат - пак сами остават? ...