Всеки мечтае за щастие.
Гост да му бъде сполуката.
На вратата най - неочаквано
късметът, ей така, да почука.
С посестримата своя – Съдбата
посочват някого с пръст.
Защо да си кривим душата?
Всеки си носи проклетия кръст.
Тя, Съдбата, всичко решава.
За всеки е драснала някъде ред.
Някой губи, друг получава
печеливш лотариен билет.
Късмет е, все пак, че ни има.
Че виждаме света в цветове.
Че имали сме минута щастлива
с истински обичан човек.
Че поизгубили в годините чара си,
по пътища с тръни и лед,
пак с надежда подхвърляме зара
и се надяваме на своя късмет.
Късмет? Случайност? Съдба?
Не oчаквам от вас изненади!
В живота няма случайни неща.
Заслужила съм своите награди!
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados