Jan 8, 2022, 11:52 PM  

В живота няма случайни неща

544 0 0

Всеки мечтае за щастие.

Гост да му бъде сполуката.

На вратата най - неочаквано

късметът, ей така, да почука.

С посестримата своя – Съдбата

посочват някого с пръст.

Защо да си кривим душата?

Всеки си носи проклетия кръст.

Тя, Съдбата, всичко решава.

За всеки е драснала някъде ред.  

Някой губи, друг получава

печеливш лотариен билет.

Късмет е, все пак, че ни има.

Че виждаме света в цветове.

Че имали сме минута щастлива

с истински обичан човек.

Че поизгубили в годините чара си,

по пътища с тръни и лед,

пак с надежда подхвърляме зара

и се надяваме на своя късмет.

Късмет? Случайност? Съдба?

Не oчаквам от вас изненади!

В живота няма случайни неща.

Заслужила съм своите награди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...