Всеки мечтае за щастие.

Гост да му бъде сполуката.

На вратата най - неочаквано

късметът, ей така, да почука.

С посестримата своя – Съдбата

посочват някого с пръст.

Защо да си кривим душата?

Всеки си носи проклетия кръст.

Тя, Съдбата, всичко решава.

За всеки е драснала някъде ред.  

Някой губи, друг получава

печеливш лотариен билет.

Късмет е, все пак, че ни има.

Че виждаме света в цветове.

Че имали сме минута щастлива

с истински обичан човек.

Че поизгубили в годините чара си,

по пътища с тръни и лед,

пак с надежда подхвърляме зара

и се надяваме на своя късмет.

Късмет? Случайност? Съдба?

Не oчаквам от вас изненади!

В живота няма случайни неща.

Заслужила съм своите награди!