В клетка
Затворена съм -
птица в клетка.
През пръчиците позлатени
гледам синевата
(по тях дано ръждата не избие).
Пърха ми сърцето...
(дали ще мога да го укротя).
С тихичко чирикане
слънцето посрещам
(иска ми се глас да извися),
трепкам,
плахо разтворила крилца
(дано не забравя да летя).
Няма да е лесно
да отворя малката врата –
резето падна,
а ключа...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados
