Sep 8, 2008, 12:50 AM
В клетка
Затворена съм -
птица в клетка.
През пръчиците позлатени
гледам синевата
(по тях дано ръждата не избие).
Пърха ми сърцето...
(дали ще мога да го укротя).
С тихичко чирикане
слънцето посрещам
(иска ми се глас да извися),
трепкам,
плахо разтворила крилца
(дано не забравя да летя).
Няма да е лесно
да отворя малката врата –
резето падна,
а ключа...
© Ласка Александрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И тук се разписвам
-
"През пръчиците позлатени
гледам синевата
(по тях дано ръждата не избие)."
Като в детска песничка...
-
Пробвай!
-
И ключа ще се намери!!!Поздравления,Ласка!
-
любовта...истинската и голямата!!!
там е ключа към щастието....
поздрави ,Ласка...!
чудесно! -
Много силно послание!
Поздрав! -
Ласкава...Прегръдки!
-
Прекрасно пишеш, Ласка! Поздрави!
-
Ще намери някой ключа и ще отвори клетката, за да полетиш!Поздравления!
-
Не забравяй да летиш!
Поздрави! -
Много ми хареса!
-
ключът е в истинската обич, мила Ласка...
-
При теб се отбивам за доза нежност, която да зареди деня ми.
Благодаря ти! -
Пръчиците няма да ръждясат ,щом са позлатени, но виж зачуруликай по-силно, някой да я отвори тая вратичка, после остави ключа пред нея-да му напомня...Зем.
-
Клетката ти отвори,
глас сама пак извиси,
слънцето ти посрещни
и на воля полети!
Прегръдка, Ласка! -
Сякаш се лее като ноти по петолиние! Страхотно!
-
малка нежно-тъжна приказка...
някой, който много те обича ще те пусне на свобода...
прегръщам те с много обич, прекрасна...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
