6 may 2005, 0:48

В клонка бяла орхидея

  Poesía
1.3K 0 1

В клонка бяла орхидея -
седем думи -
в седем цвята,
мисли крехки -
лист в листата,
чашка
тичинков прашец
пълна
с пролетен дъждец...
Сплитам
тръни за венец
с корен впил се в необята -
опият за сетивата.
Полъх
рони белотата
по ръкава на реката.
Седем пръста,
в звуци седем
пишат ноти по водата...
Седем гласа
над нивята
се надпяват в тишината
и в извивката им
дива
чувствам,
че съм още жива.
Пиша с дъх върху листата.
В седем пъпки -
седем бряга,
в седем нощи -
седем свята
ни събират и делят ...
В клонка бяла орхидея
мислите
през нас текат.
В седем пламъци горят
по жаравата
пълзят,
а сърцето босоного
нестинарка е
в сънят.
В танц - петите му
кървят,
а очите му
сълзят.
Стражи седем в него бдят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...