В клонка бяла орхидея -
седем думи -
в седем цвята,
мисли крехки -
лист в листата,
чашка
тичинков прашец
пълна
с пролетен дъждец...
Сплитам
тръни за венец
с корен впил се в необята -
опият за сетивата.
Полъх
рони белотата
по ръкава на реката.
Седем пръста,
в звуци седем
пишат ноти по водата...
Седем гласа
над нивята
се надпяват в тишината
и в извивката им
дива
чувствам,
че съм още жива.
Пиша с дъх върху листата.
В седем пъпки -
седем бряга,
в седем нощи -
седем свята
ни събират и делят ...
В клонка бяла орхидея
мислите
през нас текат.
В седем пламъци горят
по жаравата
пълзят,
а сърцето босоного
нестинарка е
в сънят.
В танц - петите му
кървят,
а очите му
сълзят.
Стражи седем в него бдят!