14 nov 2019, 10:05

В края на пътя

  Poesía » Otra
1.2K 0 0

                     Как бързо отлитат годините – ято изплашени птици

                                                      от звън на камбана в зори.

 

                     Смях и сълзи – жалоните бяха на нашата младост,

                                                      а после изчезнаха някъде.

 

                     Смели мечти – звезди пътеводни, зовяха за подвиг

                                                      и бързо се скриваха в тъмното.

 

                     Може би ти, прагматико заклет, без порив и чувство,

                                                      идеал си на нашето време.

 

                     А ние пак в лабиринта познат тихо мъдруваме –

                                                      напред ли, назад ли, с кого, накъде?

 

                     Каква ли е тази цел и съдба – като сива скала,

                                                      в зори, все да чакаме изгрева?

 

                     Мечтите, смехът и сълзите ни – товар непосилен,

                                                      помете ги времето – съдникът.

 

                     Само гневът, като остър кинжал ни терзае без жал –

                                                      отдавна изсъхнали пънове.

 

                     Как бързо отлитат годините...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Балкх Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....