14.11.2019 г., 10:05

В края на пътя

1.2K 0 0

                     Как бързо отлитат годините – ято изплашени птици

                                                      от звън на камбана в зори.

 

                     Смях и сълзи – жалоните бяха на нашата младост,

                                                      а после изчезнаха някъде.

 

                     Смели мечти – звезди пътеводни, зовяха за подвиг

                                                      и бързо се скриваха в тъмното.

 

                     Може би ти, прагматико заклет, без порив и чувство,

                                                      идеал си на нашето време.

 

                     А ние пак в лабиринта познат тихо мъдруваме –

                                                      напред ли, назад ли, с кого, накъде?

 

                     Каква ли е тази цел и съдба – като сива скала,

                                                      в зори, все да чакаме изгрева?

 

                     Мечтите, смехът и сълзите ни – товар непосилен,

                                                      помете ги времето – съдникът.

 

                     Само гневът, като остър кинжал ни терзае без жал –

                                                      отдавна изсъхнали пънове.

 

                     Как бързо отлитат годините...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Балкх Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...