angel_voice (Пепп)
71 817
8 may 2012, 10:35

В края на суетата 

  Poesía
568 0 3

Стигнахме до прозаичната обятност

на пречовешките очаквания и заблуди

и станахме смислени до непонятност -

по-малко себе си, повече луди

Ще те крия дълбоко в зениците,

далече от пластмасовото ежедневие

на хората, на вятъра, на птиците,

изгубили крилете си в човешкото безвремие.

И точно в края на суетата

ще те чакам с протегната ръка.

Колко малко ти е нужно на земята -

мойта длан... и една сълза!

© Пепп Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??