angel_voice (Пепп)
71 817
8.05.2012 г., 10:35 ч.

В края на суетата 

  Поезия
569 0 3

Стигнахме до прозаичната обятност

на пречовешките очаквания и заблуди

и станахме смислени до непонятност -

по-малко себе си, повече луди

Ще те крия дълбоко в зениците,

далече от пластмасовото ежедневие

на хората, на вятъра, на птиците,

изгубили крилете си в човешкото безвремие.

И точно в края на суетата

ще те чакам с протегната ръка.

Колко малко ти е нужно на земята -

мойта длан... и една сълза!

© Пепп Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??