Стигнахме до прозаичната обятност
на пречовешките очаквания и заблуди
и станахме смислени до непонятност -
по-малко себе си, повече луди
Ще те крия дълбоко в зениците,
далече от пластмасовото ежедневие
на хората, на вятъра, на птиците,
изгубили крилете си в човешкото безвремие.
И точно в края на суетата
ще те чакам с протегната ръка.
Колко малко ти е нужно на земята -
мойта длан... и една сълза!
© Пепп All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
