Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
7 may 2014, 19:55

В лилаво...

  Poesía » Otra
644 0 4

 

Липсват ми ръцете ти, които пишеха за мен...
липсват ми онези думи, с които ме рисуваш...
И очите ти, които нощем само моите коси сънуват -
във лилаво...
Аз завивам се със спомени за теб и тихо плача,
мечтая любовта да не е сън в безкрая...
Наум чета онези стихове и проза, написани за моите мечти
в лилаво...
и те търся...
Дните само мъничко ще са студени,
и април ще е дъждовен...
После ще заспивам в теб трепереща
и ръцете ти ще ме рисуват, както някога...
в лилаво...

автор: Моника Стойчева

дата: 30 април 2014 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0