7 мая 2014 г., 19:55

В лилаво...

643 0 4

 

Липсват ми ръцете ти, които пишеха за мен...
липсват ми онези думи, с които ме рисуваш...
И очите ти, които нощем само моите коси сънуват -
във лилаво...
Аз завивам се със спомени за теб и тихо плача,
мечтая любовта да не е сън в безкрая...
Наум чета онези стихове и проза, написани за моите мечти
в лилаво...
и те търся...
Дните само мъничко ще са студени,
и април ще е дъждовен...
После ще заспивам в теб трепереща
и ръцете ти ще ме рисуват, както някога...
в лилаво...

автор: Моника Стойчева

дата: 30 април 2014 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...