Очакваш ли ме, мила, да се върна?
Подготвяш ли морето си за мен?
Сърцето ми тупти да те прегърна.
Българийо, аз в тебе съм роден.

Аз всяка вечер, ходя по Балкана,
бера цветя по твоите поля...
Макар далеч, душата ми остана,
та тялото да среща у дома.

Времето лети като ракета,
а аз броя дори и свойте стъпки
Изтръпват ми от сънища ръцете,
когато ти си в моите прегръдки.

Левски от стената ме поглежда.
Знамето като пожар трепти.
Всеки ден с надежда се зареждам,
макар дистанцията, адски да боли.

Кама и пистолет кръстосах вече.
На герба ти лъвът е разярен,
По хъшовски, от тебе съм далече,
ала синовно нося те във мен.