Моите сЪлзи повикаха твоите.
Радостта ми прегърна тъгата ти.
Сякаш молитва заупокойна
шушне пак дрезгаво слепият вятър.
Моите ласки събудиха твоите.
Гордостта ми прогони съня ти.
Есен с похот съблича тополите,
страстно превива ги чак до земята.
Моята обич се сгуши във твоята.
Нежността ти проблясна в очите ми.
Победена, безсилна е волята.
Но невинни заспиват мечтите ми.