В миг на наслада

Бутилка старо вино
- червено.
От онова червено,
като кръвта.
Поглед тъмен
- дълбок.
От онова дълбоко,
в което се изгубваш,

се губи синьото.
Приглушена светлина
- от свещ с череша,
идваща от полумрака,
дава сладка топлина.
И спомени, оплетени
в дим на запалена
за двама цигара - наслада.
Седеейки на прозорец,
на осмия етаж,
във стая бяла.
Гледайки звездите,
чувайки шума
от отливите на вълните:
говориш
и  докосваш
- със душата.
И после
усмивките преплитат  се
в целувка страстна, първа.
И вече си
извън пределите 
на една любов
и в прегръдките на  друга.