В миг на наслада
917
0
0
Бутилка старо вино
- червено.
От онова червено,
като кръвта.
Поглед тъмен
- дълбок.
От онова дълбоко,
в което се изгубваш,
се губи синьото.
Приглушена светлина
- от свещ с череша,
идваща от полумрака,
дава сладка топлина.
И спомени, оплетени
в дим на запалена
за двама цигара - наслада.
Седеейки на прозорец,
на осмия етаж,
във стая бяла.
Гледайки звездите,
чувайки шума
от отливите на вълните:
говориш
и докосваш
- със душата.
И после
усмивките преплитат се
в целувка страстна, първа.
И вече си
извън пределите
на една любов
и в прегръдките на друга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Георгиева Все права защищены
