19 may 2017, 11:18

В миг от вечността

719 4 21

Ти със мен ще споделиш ли
моя малък миг от вечността.
Но побързай. Времето не пита. 
Кажи ми, докато пред теб стоя.

 

Гледам те, а топли са очите.
Ще ме скриеш ли във тях,
че току-виж, угаснали за нас звездите.
И превърнали сме се във прах.

 

Дори душа да нямаш, аз моята 
със теб ще споделя. 
Като въздишка кратък е животът. 
Нека с теб делим си радост, 
болка и тъга. 

 

Забрави за дребните неща. 
За минало не съжалявай. 
Погледни, пред теб стоя.
Не утре, а сега ме обожавай.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет,Иржи. Радвам се да те видя. Благодаря за хубавите неща, които си ми написала. Хубав ден ти желая и много усмивки.
  • Не се наваксва миг пропуснат,
    животът също колело е
    и като видян,но късно бод,изпуснат-
    за плетката -непоправимо зло е...
    Хареса ми стиха ти от всякъде,Вили -и по съдържание и като перфектно изражение!Само ми се иска тоя зов на героинята да бъде чут .....
  • Хареса ми стиха ти , Вили!Поздрави!
  • Разбира се, че днес! Утре може да е късно. Поздрави!
  • Благодаря Веси. Зарадва ме много и на теб желая същото.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...