Ти със мен ще споделиш ли
моя малък миг от вечността.
Но побързай. Времето не пита.
Кажи ми, докато пред теб стоя.
Гледам те, а топли са очите.
Ще ме скриеш ли във тях,
че току-виж, угаснали за нас звездите.
И превърнали сме се във прах.
Дори душа да нямаш, аз моята
със теб ще споделя.
Като въздишка кратък е животът.
Нека с теб делим си радост,
болка и тъга.
Забрави за дребните неща.
За минало не съжалявай.
Погледни, пред теб стоя.
Не утре, а сега ме обожавай.
© Виолета Всички права запазени