19 мая 2017 г., 11:18

В миг от вечността

Поэзия » Любовная

721 4 21

Ти със мен ще споделиш ли
моя малък миг от вечността.
Но побързай. Времето не пита.
Кажи ми, докато пред теб стоя.

Гледам те, а топли са очите.
Ще ме скриеш ли във тях,
че току-виж, угаснали за нас звездите.
И превърнали сме се във прах.

Дори душа да нямаш, аз моята
със теб ще споделя.
Като въздишка кратък е животът.
Нека с теб делим си радост,
болка и тъга.

Забрави за дребните неща.
За минало не съжалявай.
Погледни, пред теб стоя.
Не утре, а сега ме обожавай.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Violet_86 (Виолета)

Привет,Иржи. Радвам се да те видя. Благодаря за хубавите неща, които си ми написала. Хубав ден ти желая и много усмивки.

2017-05-25T13:59:04+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Не се наваксва миг пропуснат,
животът също колело е
и като видян,но късно бод,изпуснат-
за плетката -непоправимо зло е...
Хареса ми стиха ти от всякъде,Вили -и по съдържание и като перфектно изражение!Само ми се иска тоя зов на героинята да бъде чут .....

2017-05-25T13:53:28+03:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми стиха ти , Вили!Поздрави!

2017-05-25T13:28:37+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Разбира се, че днес! Утре може да е късно. Поздрави!

2017-05-20T21:29:02+03:00
Violet_86 (Виолета)

Благодаря Веси. Зарадва ме много и на теб желая същото.

2017-05-20T18:21:08+03:00