4 jun 2009, 12:06

В минало време

952 0 25

 

 

 

На крехкия ръб на капризното време,

където не е нито ден,  нито нощ,

преминаха някак набързо край мене

несигурни стъпки на чужда любов.

 

Посипах в нозете ù есенно злато,

заситих я щедро - с горчилка и мед,

откраднах плода ù през другото лято -

делих го поравно - за мен и за теб.

 

Ни сити, ни гладни на чужда трапеза

събирахме тайно от обич трохи

с горчивия вкус на извечната ерес.

Преглъщахме радости - все отпреди.

 

... И ако ръбът на капризното време

се скъса пред прага на идния ден -

ще търсим причините в минало време -

аз твоята грешка. Ти също - за мен.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...