4 jun 2009, 12:06

В минало време

948 0 25

 

 

 

На крехкия ръб на капризното време,

където не е нито ден,  нито нощ,

преминаха някак набързо край мене

несигурни стъпки на чужда любов.

 

Посипах в нозете ù есенно злато,

заситих я щедро - с горчилка и мед,

откраднах плода ù през другото лято -

делих го поравно - за мен и за теб.

 

Ни сити, ни гладни на чужда трапеза

събирахме тайно от обич трохи

с горчивия вкус на извечната ерес.

Преглъщахме радости - все отпреди.

 

... И ако ръбът на капризното време

се скъса пред прага на идния ден -

ще търсим причините в минало време -

аз твоята грешка. Ти също - за мен.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...