20 nov 2004, 13:32

В моята душа

  Poesía
1.1K 0 2
Дори очите да ми вземеш,
него пак ще виждам и без тях!
Дори сърцето да отровиш
пак него ще обичам...,пак!
Не спирай...,блъскай ме със злоба,
не ще ме подчиниш....
Не викай...,просто дай отрова,
дори това ще ме спаси...
Не моля...
Няма да те моля...,
не си и малко по-добра...
Не виждам днес какво да сторя,
душата ми е честна,твойта-зла.
Не спирай...!
знам,че ще избягам,
но Той ще дойде с мен...
коварството безсилно е,
не ще ни задържи във плен!

Върви си...!
Стига се превземай,
тъгата нека ти е враг...!
Върви си...,
всичко вземай,
но любовта при мене ще остане,знам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!Мнението на човек,който познава стиховете ми от самото ми публикуване тук в "Откровения" е от голямо значение.Надявам се да продължа в същия дух и за напред.
    Още веднъж благодаря
  • Завръщаш се в "Откровения", по един блестящ начин - поздравления

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...