Nov 20, 2004, 1:32 PM

В моята душа

  Poetry
1.1K 0 2
Дори очите да ми вземеш,
него пак ще виждам и без тях!
Дори сърцето да отровиш
пак него ще обичам...,пак!
Не спирай...,блъскай ме със злоба,
не ще ме подчиниш....
Не викай...,просто дай отрова,
дори това ще ме спаси...
Не моля...
Няма да те моля...,
не си и малко по-добра...
Не виждам днес какво да сторя,
душата ми е честна,твойта-зла.
Не спирай...!
знам,че ще избягам,
но Той ще дойде с мен...
коварството безсилно е,
не ще ни задържи във плен!

Върви си...!
Стига се превземай,
тъгата нека ти е враг...!
Върви си...,
всичко вземай,
но любовта при мене ще остане,знам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!Мнението на човек,който познава стиховете ми от самото ми публикуване тук в "Откровения" е от голямо значение.Надявам се да продължа в същия дух и за напред.
    Още веднъж благодаря
  • Завръщаш се в "Откровения", по един блестящ начин - поздравления

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...