12 mar 2011, 8:52

В мрежите на живота

  Poesía
551 0 0

Преплетени бели нишки
в косите ти, цял водопад,
заглъхнали тежки въздишки,
нечути на празен площад.


Ситна мрежа от бръчки,
набраздили твойто лице...
Хиляди болки, измъчили
вече разбито сърце, 


пропуснати мигове щастие,
удавени в сълзи мечти,
рани кървящи и чакане
в сърцето да спре да боли. 


В очите изтлели надежди,
две-три кристални сълзи,
познати сюжети отвеждат
там, където с теб сме били. 


Преполовила вече живота,

изтърпяла безумна тъга,
сред звездите летяла и даже
вървяла по цветна дъга, 


с мъничко мъдрост даряваш

моето утро и с много любов,
затова аз обичам те, мамо,
до теб съм во веки веков.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...