В мрежите на живота

Преплетени бели нишки
в косите ти, цял водопад,
заглъхнали тежки въздишки,
нечути на празен площад.

Ситна мрежа от бръчки,
набраздили твойто лице...
Хиляди болки, измъчили
вече разбито сърце, 

пропуснати мигове щастие,
удавени в сълзи мечти,
рани кървящи и чакане
в сърцето да спре да боли. 

В очите изтлели надежди,
две-три кристални сълзи,
познати сюжети отвеждат
там, където с теб сме били. 

Преполовила вече живота,

изтърпяла безумна тъга,
сред звездите летяла и даже
вървяла по цветна дъга, 

с мъничко мъдрост даряваш

моето утро и с много любов,
затова аз обичам те, мамо,
до теб съм во веки веков.