25 mar 2005, 9:28

В находките на стар археолог

  Poesía
1.1K 0 4

По длани утро, през лъчи - живот рисува

в разгърдени пра-стари светове...

И по челото ... уж небрежно ме целува

преди към тебе да ме поведе!

 

Като рисунък фин върху стената бледа

се преоткривам в кадър светлосив.

През вековете - време в тихата беседа

разказва притчи за живот щастлив ...

 

В отломки - думи, върху папирус - антика

се припознам в избеляващ стих.

Едва разчитам словото ... по  йероглифа!

И руни с въглен по скали открих...

 

В такива пътища ... аз зная, че ни има.

Вървяли сме, преминали сме тук...

В разкопките се преоткривам с теб незрима,

в находките ... на стар археолог...

 

Сега сме зедно ... на някоя витрина

в музей забравен, даже и от Бог.

През времето сме вкаменост, но ни има

и носим твърдо името - Любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се,че разходката ми в пра-старите времена Ви е допаднала
    Любовта единсвена остава - само така ни има докрай
  • И аз онемях!Неоценимо е!
  • Наистина е прекрасно и като идея и като изпълнение! Поздравления и от мен!
  • Ей, благодаря Ви, радвам се, че ви е харесал стиха
    Благодаря с усмивка

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...