В находките на стар археолог
По длани утро, през лъчи - живот рисува
в разгърдени пра-стари светове...
И по челото ... уж небрежно ме целува
преди към тебе да ме поведе!
Като рисунък фин върху стената бледа
се преоткривам в кадър светлосив.
През вековете - време в тихата беседа
разказва притчи за живот щастлив ...
В отломки - думи, върху папирус - антика
се припознам в избеляващ стих.
Едва разчитам словото ... по йероглифа!
И руни с въглен по скали открих...
В такива пътища ... аз зная, че ни има.
Вървяли сме, преминали сме тук...
В разкопките се преоткривам с теб незрима,
в находките ... на стар археолог...
Сега сме зедно ... на някоя витрина
в музей забравен, даже и от Бог.
През времето сме вкаменост, но ни има
и носим твърдо името - Любов!
© Йоанна All rights reserved.
