15 abr 2013, 8:28  

В навечерието...

619 0 0

В навечерието...

 

 

Във Навечерието днес

на идващият Ураган,

във Океана без адрес

е корабът ни запилян...

 

... Пробиват слънчеви ками

през облачната пелена-

фотонен дъжд от там ръми

и пламва палава вълна...

 

Едно Предчувствие трепти

над стихналата водна площ-

над нея с Вятъра лети

сега и бавно трупа мощ...

 

В необяснима тишина

се нагнетява яростта

като от взривната вълна

създала някога Света...

 

И всеки Миг нетърпелив

безкраен като Вечността

сега очаква своя Взрив

смирил за малко Лудостта...

 

А Вятърът все още слаб,

но с аромата на барут

завихря се напред- назад

преди да хукне в порив луд...

 

В напрегнатата тишина

тревожни мисли ни гнетят

и над смълчаната вода

от ужас грабнати крещят...

 

Това предчувствие за Взрив

очаква от Небето знак

за да размята в пристъп див:

вълни, платна, вода и бряг...

 

Не зная думи за това,

не съм го още преживял,

но предстои да разбера:

какво е да удари шквал*...

 

Ще бъде страшно може би

дано платната издържат

когато Бурята гърми

и с ярост мълнии кръжат!..

 

... Красиво в поетичен блян

със Ураганите дружим

и със завидно овладян

престорен патос все тръбим,

 

но нека гръмне най подир

да скъса старите платна

и в морската безкрайна шир

да ме превърне на вълна!..

 

Обсебваща да бъде тя,

за мен да е Любов и Дом,

но ако миг ѝ изменя

и безпощаден вълнолом!..

 

Коста Качев

Някога в Океана

                                                    

*шквал(от англ. squall)- силен и буреносен вятър в

открито море, който често мени посоката си; буря,

ураган

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...