В навечерието...

В навечерието...

Във Навечерието днес

на идващият Ураган,

във Океана без адрес

е корабът ни запилян...

... Пробиват слънчеви ками

през облачната пелена-

фотонен дъжд от там ръми

и пламва палава вълна...

Едно Предчувствие трепти

над стихналата водна площ-

над нея с Вятъра лети

сега и бавно трупа мощ...

В необяснима тишина

се нагнетява яростта

като от взривната вълна

създала някога Света...

И всеки Миг нетърпелив

безкраен като Вечността

сега очаква своя Взрив

смирил за малко Лудостта...

А Вятърът все още слаб,

но с аромата на барут

завихря се напред- назад

преди да хукне в порив луд...

В напрегнатата тишина

тревожни мисли ни гнетят

и над смълчаната вода

от ужас грабнати крещят...

Това предчувствие за Взрив

очаква от Небето знак

за да размята в пристъп див:

вълни, платна, вода и бряг...

Не зная думи за това,

не съм го още преживял,

но предстои да разбера:

какво е да удари шквал*...

Ще бъде страшно може би

дано платната издържат

когато Бурята гърми

и с ярост мълнии кръжат!..

... Красиво в поетичен блян

със Ураганите дружим

и със завидно овладян

престорен патос все тръбим,

но нека гръмне най подир

да скъса старите платна

и в морската безкрайна шир

да ме превърне на вълна!..

Обсебваща да бъде тя,

за мен да е Любов и Дом,

но ако миг ѝ изменя

и безпощаден вълнолом!..

Коста Качев

Някога в Океана

*шквал(от англ. squall)- силен и буреносен вятър в

открито море, който често мени посоката си; буря,

ураган