Отлитнаха годините ми като ято птици... не сграбчих спомени в треперещите длани - разпръснаха се между пръстите - трошици, сред болките и радостите - разпиляни...
И с черно-белите минути в мен тиктака сърце - посипано със пепел и сълзи, а в погледа ми тихо спуска се мъглата - стопяваща последните проблясъци - искри.
Аз още те очаквам, Обич, в тиха пролет! Виелица от сняг сега в ръцете ми фучи... с душата си бленувам влюбен полет - в небе от нежност да се реем - аз и ти...
*
Годините безспир летят стремглаво
и залюбват мамещата тишина на вечността,
не се завръщат - сякаш ни забравят,
но с нова пролет идва любовта!
Тогава пак младеем и се носим в полет,
жадуваните мигове държим във длани...
Само миг, само миг и тази пролет
ще върне с обичта и младостта ни...
*
Красив и изящен стих, Гери,браво
Отлитнаха годините ми като ято птици...
Да бе да! Знаеш как пък си летят!
Я, пусни на Блекмор джици...
Пък навънка хали да фучат!
<img src="http://www.bgportal.net/i/shemet/0b1e94df30.gif" alt="image hosting by http://www.bgportal.net/" />
Да, винаги след зимната виелица се пробужда и пролетта. А времето е пред теб. Имаш голяма душа, това личи от поезията ти, такава душа заслужава и голяма любов! Сигурна съм, че ще я имаш! Поздравления за чудесния стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
С много усмивки
Веси
от мен 6